Детето не говори: Алалия ли е или аутизъм

Ако детето е на 3 години и повече, но не говори, родителите търсят помощ и консултация. Първият съвет на специалистите е  да не чакат до третата година, а по-рано да се консултират.
В първата част на материала обяснихме защо това е важно. 
Когато хлапето не говори възможните 2 диагнози са алалия или аутизъм.

Дори лекарите често бъркат двете диагнози.
Общото е, че детето не говори.
Основната разлика е в емоциите и интереса му към света, обяснява психологът Татяна Визел.

Диагнозата

Дете, което гушка мече. Снимка: Shutterstock

Това се случва, защото неговорещите деца с алалия и децата с аутизъм имат общи поведенчески черти - едните и другите могат да безсмеслено да повтарят чути думи (ехолалия) в речта си.

За да се направи диференциална диагноза, е важно да се обърне внимание на емоционалното състояние на хлапето и на интереса към външния свят.
Детето с аутизъм обикновено не харесва докосването, ласките, гушкането, то не се привързва и проявява слаб интерес към заобикалящата го среда.
За разлика от това, неговорещото дете с алалия обикновено се привързва към близките и приятелите си и проявява интерес към света около себе си.
Важно е родителите да наблюдават отблизо поведението му, за да могат да споделят с лекаря.
Много деца днес проявяват симптоми, подобни на аутизма, но нямат вроден аутизъм. Затова изясняването на диагнозата е от съществено значение. 

Общуването

Дете играе с таблета. Снимка: Shutterstock

Без значение каква точно е диагнозата, общуването, живата реч и емоицоналното взаимодействие с хлапето е от съществено значение за развитието както на речта така и за общото му развитие.

Ако родителите са залепени за устройствата си и цялото семейство съществува по този начин, няма как детето да напредне и да проговори.
Електроните устройства – телефони, таблети, компютри ... не позволяват на децата да изследват света около тях.
Детето трябва да тича до даден предмет, да го докосне, да го премести и, ако е необходимо, да го помирише или вкуси. С други думи, то трябва да взаимодейства с него.
Това е основна сензорна интеграция, без която човек не може да познае предметите и света. А ако не може да опознае предметите, как може да овладее думите? Така ученето на думи се изключва автоматично.

Разбира се, дигиталният живот става част от нашата реалност, но той никога не бива да изпълва цялото време на детето.
Родителите са тези, които могат да сложат бариери.
Детето трябва да премине през всички етапи. То трябва да взаимодейства с реални предмети и да общува с реални, живи хора – в противен случай няма да разбере света около себе си.

Мона Василева